Новини
друго нямаме в малкия град,
и тревожно прозорчето гледам
как прелиства човешкия свят...
И нагряват окото до бяло
милиони жестоки съдби:
тук старица от мъка умряла;
там война цяло село изби.
Следва майка от ромското гето
(от мизерия просто горчи),
а в полите й хлипа детето
с ей такива бездомни очи.
И ми идва с една само крачка
да потъна в екрана дълбок,
цели трийсет минути да мачкам
и света да редя като бог.
Ала гръмват рекламите тъпан
за мастика, море и жени...
И се смее екранчето: "Скъпа,
хайде спирай се с тез новини!"
Свидетельство о публикации №113032004887