Буря

Този вятър свиреп гони облаци черни над мене,
идат тежки вълни като мокри планински вериги
и платната плющят,
скърца корабът,
пъшка и стене,
и отново поредната пенеста паст ни настига.

Ураганът реве и кръстосва светкавици ядни,
полудели от ярост,
търкалят се валове стръмни
и се спуска над всички ни мракът катранен по пладне,
и се питам дали ще ни има, когато разсъмне?

А морето в нозете ми ласкаво пясъка гали,
и небето почива над жълтите дюни крайбрежни,
а ветрецът докосва със устни вълните заспали
и е слънчево тихо
и слънчево златно и нежно...

Но това е измама!
Жестоката буря не спира.
На живота ми тъмен морето безбрежно се пени
и деветият яростен вал за секунда замира,
за да срине отново солена присъда над мене.

И платната се цепят, от сол и от ужас корави,
скърца корабът стар
и отчаян гръбнакът му пука!
На живота ми тъмен морето безбрежно ме дави...
Щил е някъде, буря жестока е тука!

Там над дюните златни
златист и прозрачен е зноят,
но морето у мене връхлита сред ярост и пяна.

За какво ми е в златния зной на деня ви покоя,
щом беснее в морето на моя живот ураганът?