Много често натежала моя мисъл
сякаш крачи по стъклен мост.
Понякога ми се губи оня смисъл,
докоснала страшен въпрос.
Мостът руши се, аз – равнодушна.
Не съм изплашена, нито – смела.
Така не успявам – не се научих
да възкръсна отново из пепела...
Сблъсък!С трясък руши се мост!
Скърцат под мен парчета стъкло.
Мисълта ми се сблъска с въпрос,
изпепеляла в горящо кълбо!
Мост от стъкло
© Copyright: Росица Бухова, 2013
Свидетельство о публикации №113031903369
Свидетельство о публикации №113031903369
Рецензии