Я знала...
Маурика Кимоното
Я знала место, где живут ветра,
Куда они слетаются, стихая,
В студёные, сырые вечера,
Наполненные рваными стихами.
*
Я знала время... Тоненькая нить,
Соломинка между двумя ночами...
Да было ли оно, чтоб ощутить
В нём привкус несвободы и печали?
*
Я знала Слово... Не произнести...
Забыв Его, шутя играть другими.
Но никогда молчанья не простит
До времени отброшенное ими.
http://www.stihi.ru/2010/07/20/1089
Знаех...
(Свободен превод)
Знаех къде живеят всички ветрове,
къде се сливат във стихия
в студените и сиви вечери,
изпълнени с окъсаните стихове.
*
Знаех времето… Тънката нишка,
сламчица между нощи две…
Било ли е това, че се усеща
горчивия вкус на тъга и гнет?
*
Знаех Словото… Не го изрекох…
Забравих Го, играейки със други.
Никога мълчанието не ще прости
на отрекли се завинаги от Него.
Знаех...
© Copyright: Ласка Александрова, 2013
Свидетельство о публикации №113031911281
Свидетельство о публикации №113031911281
Рецензии