Василий Жуковский Жаворонок Чучулига

„ЖАВОРОНОК”
Василий Андреевич Жуковский (1783-1852 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЧУЧУЛИГА

Гората слънчев сноп заля,
белее в дол мъглица тънка
и песен ранна тук запя
в лазура чучулига звънка.

Тя гласовито от върхар
припява, в слънцето проблясва:
„Пристигна пролетта прекрасна,
за нея пее млад и стар.

Тук радостно е, тук е мирно,
така безкрайно и ефирно;
светът е божи мил чертог.
И с мойта песен славя Бог!”


Ударения
ЧУЧУЛИГА

Гора́та слъ́нчев сно́п заля́,
беле́е в до́л мъгли́ца тъ́нка
и пе́сен ра́нна ту́к запя́
в лазу́ра чучули́га звъ́нка.

Тя гласови́то от върха́р
припя́ва, в слъ́нцето пробля́сва:
„Присти́гна пролетта́ прекра́сна,
за не́я пе́е мла́д и ста́р.

Тук ра́достно е, ту́к е ми́рно,
така́ безкра́йно и ефи́рно;
светъ́т е бо́жи ми́л черто́г.
И с мо́йта пе́сен сла́вя Бо́г!”

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Василий Жуковский
ЖАВОРОНОК

На солнце темный лес зардел,
В долине пар белеет тонкий,
И песню раннюю запел
В лазури жаворонок звонкий.
 
Он голосисто с вышины
Поет, на солнышке сверкая:
Весна пришла к нам молодая,
Я здесь пою приход весны.
 
Здесь так легко мне, так радушно,
Так беспредельно, так воздушно;
Весь божий мир здесь вижу я.
И славит бога песнь моя!

               1851 г.




---------------
Руският поет, преводач и литературен критик Василий Андреевич Жуковский е роден на 29 януари/9 фенруари 1783 г. в с. Мишенско, Тулска губерния. При нашествието на Наполеон през 1812 г. поетът е в редовете на опълчението в битката под Бородино. Започнал да твори като сантименталист („Сельское кладбище”, 1802 г.), той бързо става един от създателите на руския романтизъм. Поезията му е наситена с меланхолични мечтания и романтично преосмислени образи от народната фантастика (баладите „Людмила”, 1808 г., и „Светлана”, 1808-1812 г.). Когато през 1815 г. излиза негов поетичен сборник, събрал много от силните му творби, той вече е смятан за един от най-добрите руски поети на времето си. Превежда „Одисей” на Омир, произведения на Ф. Шилер и Дж. Байрон. Пише задълбочена литературна критика. От 1826 до 1841 г. е наставник на наследника на престола, който след това управлява като император Александър ІІ. Василий Жуковский е академик (1827 г.) и почетен член на Петербургската академия на науките (1841 г.). Умира на 12/24 април 1852 г. в Баден Баден, Германия.