Поглеждам огледалото в очите
и питам го - кое е различното?-
така упорито все си мълчиш,
знам кое е у тях нетипичното...
В ъгъла някъде си ме оставил,
скрил си ме от други погледи.
Стоят съмненията в незабрава,
пред мен палят клади огнени...
Неизвестността едва понасям
Пазя те скрито дълбоко в очи.
Все телефонът вината отнася.
Вътре в тях болка солена горчи...
В огледалото и аз ще онемея ,
стегната с верижна болка.
„Така ми липсваш!”да кажа не смея.
Ти знаеш защо,но не знаеш колко...
Поглеждам огледалото в очите
© Copyright: Росица Бухова, 2013
Свидетельство о публикации №113031810306
Свидетельство о публикации №113031810306
Рецензии