Виктор Боков От модности не требуйте народности На

„ОТ МОДНОСТИ НЕ ТРЕБУЙТЕ НАРОДНОСТИ...”
Виктор Фёдорович Боков (1914-2009 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НАРОДНОСТТА

Народността не се обкичва с модности,
народността е почва, тя е плуг.
И само некадърни непригодности
решават лично да я яхнат тук.

В народността дрънкалки немислими са,
ерзац е чуждеродният фетиш.
Сияе златно тя на Пушкин с името
и трудно можеш да я присвоиш.

Народността е опаковка грубичка,
със зърно се е пълнила сама,
народността женица е отрудена,
обрекла се на своята земя.

Народността не е игра за клоуни,
за тях е трън в окото, укор чист.
Там Данте, Пушкин, Гьоте са следовници –
какво е модата за тази вис!


Ударения
НАРОДНОСТТА

Народността́ не се́ обки́чва с мо́дности,
народността́ е по́чва, тя́ е плу́г.
И са́мо некадъ́рни неприго́дности
реша́ват ли́чно да я я́хнат ту́к.

В народността́ дрънка́лки немисли́ми са,
ерза́ц е чуждеро́дният фети́ш.
Сия́е зла́тно тя́ на Пу́шкин с и́мето
и тру́дно мо́жеш да я присвои́ш.

Народността́ е опако́вка гру́бичка,
със зъ́рно се е пъ́лнила сама́,
народността́ жени́ца е отру́дена,
обре́кла се на сво́ята земя́.

Народността́ не е́ игра́ за кло́уни,
за тя́х е тръ́н в око́то, у́кор чи́ст.
Там Да́нте, Пу́шкин, Гьо́те са следо́вници –
какво́ е мо́дата за та́зи ви́с!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Виктор Боков
ОТ МОДНОСТИ НЕ ТРЕБУЙТЕ НАРОДНОСТИ...

От модности не требуйте народности,
Народность – это почва, это плуг.
И только по одной профнепригодности
Решаются ее освоить вдруг.

Народность не играет побрякушками,
И чужероден ей любой эрзац.
В ней золотом сияет имя Пушкина,
Ее не так-то просто в руки взять.

Народность – это тара тороватая,
Наполненная тяжестью зерна,
Народность – это баба рябоватая,
Которая земле своей верна.

Народность циркачам не повинуется,
Она для них – бельмо, живой укор.
В ней Данте, Пушкин, Гете соревнуются, –
Что мода для таких высоких гор!

               1965 г.




---------------
Руският поет, писател и изследовател на народното творчество Виктор Фьодорович Боков (Виктор Фёдорович Боков) е роден на 6/19 септември 1914 г. в с. Язвица, Сергиево-Посадски район, сега Загорски район на Московска област. Завършил е литературния институт „Максим Горки” в Москва (1938 г.). През 1942 г. е призован в армията. Арестуван е „за разговори”, осъден е от военен трибунал и от 1942 до 1947 г. прекарва в ГУЛАГ. След освобождаването му е приет в Съюза на писателите на СССР, бил е член на ръководството (от 1985 г.) и член на Централната ревизионна комисия на съюза (1986-1991 г.), участва в редколегията на в. „Литературная Россия” (1985 г.), член е на Висшия творчески съвет на Съюза на писателите на Русия (от 1994 г.). Автор е на книгите „Яр-Хмель” (1958 г.), „Заструги” (1958 г.), „Над рекой Истермой” (1960 г.),  „Весна Викторовна” (1961 г.), „Ветер в ладонях” (1962 г.), „Лирика” (1964 г.), „На Дону” (1965 г.), „У поля, у моря, у рек” (1965 г.), „Избранная лирика” (1966 г.), „Лето-мята” (1966 г.), „Алевтина” (1968 г.), „Свирь” (1968 г.), „Избранное” (1970 г.), „Когда светало” (1972 г.), „Стихотворения и песни” (1973 г.), „Избранные произведения” (в два това, 1975 г.), „Три травы” (1975 г.), „В трёх шагах от соловья” (1977 г.), „Лирика” (1977 г.), „Луговая рань” (1978 г.), „Ельничек-березничек” (1981 г.), „Стихотворения” (1982 г.), „Собрание сочинений” (в три тома, 1983-1984 г.), „Стёжки-дорожки” (1985 г.), „Про тех, кто летает” (1986 г.), „Весенние звоны” (1989 г.), „День за днем” (1991 г.), „Стою на своем” (1992 г.), „Около дома” (1993 г.), „Любовь моя Россия!” (1994 г.), „В гостях у жаворонка” (1994 г.), „Боковская осень” (1996 г.), „Россия в сердце не случайна” (1997 г.), „Травушка-муравушка” (1997 г.), „Стихи из Переделкино” (1999 г.), „Чистый четверг” (2001 г.), „Амплитуда” (2002 г.), „Повечерье” (2002 г.), „Лик Любви” (2004 г.) и др. Умира на 15 октомври 2009 г. в Москва, погребан е на Переделкинското гробище.