Владимир Соколов Муравей Мравка

„МУРАВЕЙ”
Владимир Николаевич Соколов (1928-1997 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


МРАВКА

Път дълъг криволичи.
Как мравка малка тук
през хиляди иглички
игличка тегли с труд?

Тя мъкне я самичка
по грапавия друм
с опулени очички,
с прилежен мравчи ум.

Размисляйки, се мръщи
под тежкия товар,
какво да каже вкъщи
на мравешкия цар:

„Бях в зор, рискувах всичко,
но ето, виж, успях.
Красивата игличка
довлякох тук без страх!”


Ударения
МРАВКА

Път дъ́лъг криволи́чи.
Как мра́вка ма́лка ту́к
през хи́ляди игли́чки
игли́чка те́гли с тру́д?

Тя мъ́кне я сами́чка
по гра́павия дру́м
с опу́лени очи́чки,
с приле́жен мра́вчи у́м.

Разми́сляйки, се мръ́шти
под те́жкия това́р,
какво́ да ка́же вкъ́шти
на мра́вешкия ца́р:

„Бях в зо́р, риску́вах вси́чко,
но е́то, ви́ж, успя́х.
Краси́вата игли́чка
довля́кох ту́к без стра́х!”

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Соколов
МУРАВЕЙ

Извилист путь и долог.
Легко ли муравью
Сквозь тысячу иголок
Тащить одну свою?

А он, упрямец, тащит
Ее тропой рябой
И, видимо, таращит
Глаза перед собой.

И думает, уставший,
Под ношею своей,
Как скажет самый старший,
Мудрейший муравей:
 
„Тащил, собой рискуя,
А вот, поди ж ты, смог.
Хорошую какую
Иголку приволок”.




---------------
Руският поет и преводач Владимир Николаевич Соколов е роден на 18 април 1928 г. в гр. Лихославл, Калининска област. Завършил е Литературния институт в Москва (1952 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР от 1953 г. Превежда поезия от български език, пише за България („Стихове от България”, 1960 г.). Автор е на книгите „Утро на път” (1953 г.), „Трева под снега” (1958 г.), „На слънчевата страна” (1961 г.), „Смяна на дните” (1965 г.), „Различни години” (1966 г.), „Избрана лирика” (1967 г.), „Сняг през септември” (1968 г.), „Втора младост” (1971 г.), „Четвърт век” (1975 г.), „Късно утро” (1977 г.), „Градски стихове” (1977 г.), „Благодаря ти, музика” (1978 г.), „Сюжет” (1980 г.), „Избрани произведения” (в два тома, 1981 г.), „Избрано” (1989 г.), „Посещение” (1992 г.), „Най-моите стихове” (1995 г.), „Стихове за Мариана” (1996 г.) и др. Носител е на високи литературни и държавни награди на СССР и на България. Умира на 25 януари 1997 г. в Москва, погребан е на Новокунцевското гробище.