"Диваци, варвари сме ние!" -
това крещим. Съвсем -
ах, дано!, - открием
смисъла на този ден.
Бетонни нашите са устни.
И кух е наший ум.
Кому сме тука нужни?
Живеем - или правим само шум?
Ръце като антени.
Вторачени. Като на сън.
Сурови. Никога засмени.
А пролет, казват, е навън.
Прекосяваме морета.
Порим небеса.
Наша тази е планета!
Ходещи фабрики за лайна.
Владиславу Ходасевичу - любимому, непревзойденному, -
посвящается
Диваци, варвари сме ние...
© Copyright: Емил Миланов, 2013
Свидетельство о публикации №113031501375
Свидетельство о публикации №113031501375
Рецензии