Павлина Йосева - Когато е невидимо, перевод

Момичето с цигулката живееше на пясъка
и пееше на дюните. На драките. На рибите.
На изгреви не вярваше. Но залезът е кратък
и може да го чуете, когато e невидим.

Събираше си съчки. Прив;чер, по замръкване.
Кибритът се взривяваше от досега с ръцете ; .
Вселената осъмваше щастлива и препълнена
от тъмното на огъня, от светлото в морето.

Умееше чорбици - от мидички и камъни.
Звездите се притулваха зад гневно бели облаци.
Когато тя засвиреше, засенчваше и пламъка.
Божествена по дяволски. И бременна от Космос!

Морето се смаляваше. Мажорно и послушно
облизваше нозете ; - щастливо синьо куче -
размахвайки опашка, я вземаше на мушка.
... Тя доверчиво легна в морето. Като суша.

Цигулката бе върната - на прилива от люлката-
водите я подхвърляха. Ненужна вече котва.
Днес слънцето е ледено. Сълза? Или висулка,
премръзнала в жестоките добри очи на Господ.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Со скрипкой девушка живущая на пляже
Поёт для всех -  чудесная картинка
Закат короткий – не поверишь даже
Его заметит только невидимка.

Находит ветки, скоро будет вечер
От спички тонкой  пламя разгорится
Живёт счастливая наполненная вечным
И пусть волна к ней в гости постучится.

Ушицу изготовит из камешков и мидий
И облаки со звёздами узрят рецепт старинный
И музыка польётся под этот суп акридий
Божественная музыка беременна вселенной

Море затихает у ног её послушно
И волны, как дворняжки облизывают их
И как хвостом виляют, взяв её на мушку
Она легла как суша прямо среди них.

Скрипку её верную морской прилив качает
Потом вдруг, как подхватит высокою волной
От солнца веет холодом, она не замечает
Ей помоги, пожалуйста, Великий Боже мой.