Илко Карайчев - Мъжка нежност, перевод

Превърна се душата ми във пяна,
изригнала от песен и вода,
от пръските сияещо кристални,
от вихъра на слънчева роса…

Издигам те на водните си плещи
до светлите искрици на деня,
обливам те със ласките горещи,
обгръщам те, разтапям те в мечта…

И влюбвам те тъй както ти ме влюби,
и скрити сме в загадъчна вода,
и заедно изригваме в почуда
на капчиците с хиляди слънца…

Потърсила при мене мъжка нежност,
намери ти жадувани слова…
Ела, Любов, във синята безбрежност,
бъди за водопада светлина!

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Душа моя вдруг обернулась пеной
Из песен звонких, ветра и воды
И пронеслась сияющей вселенной
Как брызги, рос родившейся звезды.

Я подниму тебя на свои плечи
Пока во всю  не заискрится день
И буду я неистов и горячий
Тебе мечтать надеюсь я не лень.

Тебя в себя настойчиво влюбляю
Как собственно, влюбила ты меня
И я прекрасно это понимаю
По капельке даю тебе огня.

Смогла найти мою мужскую нежность
Желанные, красивые слова
Явись ко мне сквозь синюю безбрежность
Как водопад любви и торжества.