Близначката

БЛИЗНАЧКАТА
Родена в шепа пепел след войната,
закърмена с тъга и хляб-сухар.
С имот-квартира няколко квадрата
и стол, и шкаф белосани от вар.

Загърната за топло в овчи кожи.
Нахранена със утрешния ден.
Виелица орисала ме Боже...
Така животът втурнал се е в мен!
Сестричката до мен лежала тиха
и аз до нея, топлила съм гръд.
Телата ни в една съдба умиха-
раздялата да носим в дълъг път.
Далеч да бъде мойто огледало,
далеч от нея, моето сърце
и половинките в едното цяло
в просъница да търсят две ръце.
В едно легло от седем лунни цикла,
с една завивка и с едничка връв,
люляла ни е майчина милувка.
Едно сме били и една сме кръв.

Животът в ден един ни е погалил,
към него тръгнали сме аз и ти.
Отделни свещи в ден един си палим
за времето, което в нас лети.
Лицето ти от детството ми бяга.
Гласът ти липсва в моите игри.
Самичка ти... и аз сама си лягам,
далечни, но с еднакви две съдби.
В спомените твои, мен ме няма,
а в моите си тайната ми ти.
Сърцето ми протяга длан и знае,
с усмивка топла ще го срещнеш ти.

Родени в шепа пепел след войната,
закърмени с тъга и хляб-сухар...
Една виелица ни е съдбата...
Затуй пък днес си моя сладък дар.
        "ОТ МИГЛЕНО РАСТОЯНИЕ" 1995г.