ТЯ
Лицето й,
божествена градина.
Душата й
за Бог необяснима.
Копнежът й,
мираж в пустиня няма,
езикът й,
пелин и мед и драма.
Ръцете й,
игриви птици бели.
Очите й,
пчелини подивели.
Сърцето й,
уют и слог и дързост.
Любовта й,
бряг и зов и мъдрост.
Какво ли още друго е жената?
Желай и потопи се в красотата!
Вярна и невярна половина,
горещо лято и полярна зима.
Ако искаш пролет да те гали,
дъждът е факлата,
която пали
страсти
и избистря всичко старо,
и огъня прочиства,
не прегаря
а гали те с милувка ветровита
и целувка,
палеща непита.
Рискувай и посрещай красотата,
на нежната порочна всеотдайност.
Залог животът с нея е,
отплата,
за Божията мисъл за безкрайност.
ТЯ
© Copyright: Величка Петрова, 2013
Свидетельство о публикации №113030803316
Свидетельство о публикации №113030803316
Рецензии