Восторг - как воздух
Возвышенно любить - примета
души израненной. Дышу
стихами для кого-то.
Художник с жаждою полета,
доверившись карандашу,
выводит вязи женских линий.
А холодок прощаний синий
к щеке заплаканной прильнет,
где март снега сметает в груду.
Но я, любимый, не забуду
твоих прикосновений мед.
7.03.2013
Възторгът е въздуг за поета
Възторгът е въздух за поета.
Възвишено да люби привилегия е
на душата наранена. Дишам
със стиховете за някого.
Художник с жажда за високо,
на перото си доверяващ се,
вае везмо от женските линии.
А синия хлад от разделите
със сълзите му ще се слее,
март снега в гръдта ще стопи.
Но аз, любими, не ще забравя
на твоята нежност докосването...
Мария Магдалена Костадинова
;
Свидетельство о публикации №113030703911
Възторгът е въздух за поета.
Възвишено да люби привилегия е
на душата наранена. Дишам
със стиховете за някого.
Художник с жажда за високо,
на перото си доверяващ се,
вае везмо от женските линии.
А синия хлад от разделите
със сълзите му ще се слее,
март снега в гръдта ще стопи.
Но аз, любими, не ще забравя
на твоята нежност докосването...
*
прелестные твои строки, Лена милая...
С Праздником... всех благ..
с нежностью..
Мария Магдалена Костадинова 08.03.2013 11:38 Заявить о нарушении
Плотникова Лена 08.03.2013 13:03 Заявить о нарушении