Илко Карайчев - има перевод

Има думи, които мълчат,
и очи, със сълзи; пресушени,
а душите безмълвни летят
с уморени сърца наранени.

Има улици празни и път,
неутъпкан от прашни обувки.
Има някъде приказен кът,
необикнат от лунни целувки.

Има нощи, в които звезди
се присмиват на влюбени роби,
има слънчеви шеметни дни,
преродили се в празни утроби.

Има огън, от който любов
се заражда, но много се страда
и дочува се шеметен зов,
който носи от Ада “награда”.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Думы есть, которые молчат
И глаза с просохшими слезами
Души их безмолвные летят
И сердца святыми небесами.

Улицы есть праздные и путь
Не истоптан  пыльною ногою
Уголок прекрасный где-нибудь
Целоваться страстно под луною.

Ночи есть и ярких звёзд огни
Светят,  улыбаются влюблённым
И конечно, солнечные дни
На земле на празднике зелёном.

Есть огонь, рождает он любовь
Но она томится и страдает
И бывает – слышится ей зов
Это ад подобным награждает.


Рецензии