БУРЯ - на Евгения

Една безкрайност подир друга -
вълна подир вълна,
преплитат,мятат тътен лудо
и сриват си мощта
в под тях раззиналата бездна;
и всяка следваща вълна
дълбае гроба си сама -
отново той ще я погълне,
в порядък хаос ще обърне,
ще се роди вълна.

А Господ сякаш съпричастно
небето схлупва все по-тясно,
излива дъжд безспир.
И вятър блъска се без място,
захвърля мълнии със трясък -
дано разцепи свода с блясък
и покори сам бясна шир.


Рецензии