Анна Ахматова - Вечерние часы перед столом

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

***

Край масата в часа на вечерта,
пред страница неоспоримо бяла.
Мимозен дъх от Ница, топлота.
В лъчите лунни птица полетяла.

Заплитам си косите за нощта,
като че утре те ща са ми нужни,
аз повече не мога да тъжа,
морето гледам с пясъчните дюни.

С каква е власт човекът надарен,
за нежност да помоли няма сила!
И как ще вдигна поглед уморен,
когато с името ми той ме вика.

Лято 1913
Превод: март 2013 г.

***
Край мАсата в часА на вечертА,
пред стрАница неоспорИмо бЯла.
МимОзен дЪх от НИца, топлотА.
В лъчИте лУнни птИца полетЯла.

ЗаплИтам си косИте за нощтА,
като че Утре тЕ ща са ми нУжни,
аз пОвече не мОга да тъжА,
морЕто глЕдам с пЯсъчните дЮни.

С каквА е влАст човЕкът надарЕн,
за нЕжност да помОли нЯма сИла!
И кАк ще вдИгна пОглед уморЕн,
когАто с Името ми тОй ме вИка.

***

Вечерние часы перед столом,
Непоправимо белая страница.
Мимоза пахнет Ниццей и теплом.
В луче луны летит большая птица.

И, туго косы на ночь заплетя,
Как будто завтра нужны будут косы,
В окно гляжу я, больше не грустя,
На море, на песчаные откосы.

Какую власть имеет человек,
Который даже нежности не просит!
Я не могу поднять усталых век,
Когда мое он имя произносит.

Лето 1913