Анна Ахматова - Эта встреча никем не воспета
Марии Шандурковой
***
Тази среща не беше възпята
и без песен стаи се тъга.
А настъпи прохладното лято,
сякаш нов живот почна сега.
И небесният свод като камък
е рязяждан от пламък горещ,
а за мен по-насъщна от хляба
е за него едничката вест.
Ти, с росата поръсил тревите,
и душата ми с вест съживи –
не за страсти, не за игрите,
за велика любов ме зови.
1916
Слепнево
***
Тази срЕща не бЕше възпЯта
и без пЕсен стаИ се тъгА.
А настЪпи прохлАдното лЯто,
сякаш нОв живот пОчна сегА.
И небЕсният свОд като кАмък
е рязЯждан от плАмък горЕщ,
а за мЕн по-насЪщна от хлЯба
е за нЕго еднИчката вЕст.
Ти, с росАта порЪсил тревИте,
и душАта ми с вЕст съживИ –
не за стрАсти, нЕ за игрИте,
за велИка любОв ме зовИ.
***
Эта встреча никем не воспета,
И без песен печаль улеглась.
Наступило прохладное лето,
Словно новая жизнь началась.
Сводом каменным кажется небо,
Уязвленное желтым огнем,
И нужнее насущного хлеба
Мне единое слово о нем.
Ты, росой окропляющий травы,
Вестью душу мою оживи, —
Не для страсти, не для забавы,
Для великой земной любви.
17 мая 1916
Слепнево
Свидетельство о публикации №113030602139