Анна Ахматова - Не стращай меня грозной судьбой

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

***
Не плаши ме с жестока съдба
и с великата северна мъка.
Днес е първият празник за нас,
този празник се казва разлъка.

Няма с тебe да срещнем зари
и луната не ще ни посвети,
ала днеска от мен приеми
най-безценния дар в световете:

моят образ, рисуван в вода,
през сънливия час на реката,
пОгледи в падащата звезда,
дето не връщат я в небесата,

ехото на изнемогващ глас,
а беше тогава свеж и политащ
и ти можеше да слушаш без страх
на врани подмосковния писък,

и влажният октомврийски ден
се превръщаше в майска наслада...
Спомняй си, ангеле мой, за мен,
спомняй, до първия сняг, нападал!

1959
***
Не плашИ ме с жестОка съдбА
и с велИката сЕверна мЪка.
Днес е пЪрвият прАзник за нАс,
този прАзник се кАзва разлЪка.

Няма с тЕбe да срЕщнем зарИ
и лунАта не щЕ ни посвЕти,
ала днЕска от мЕн приемИ
най-безцЕнния дАр в световЕте:

моят Образ, рисУван в водА,
през сънлИвия чАс на рекАта,
пОгледи в пАдащата звездА,
дето не врЪщат я в небесАта,

Ехото на изнемОгващ глАс,
а бЕше тогАва свЕж и полИтащ
и тИ мОжеше да слУшаш без стрАх
на врАни подмоскОвния пИсък,

и влАжният октомврИйски дЕн
се преврЪщаше в мАйска наслАда...
СпОмняй си,Аангеле мОй, за мЕн,
спОмняй, до пЪрвия снЯг, напАдал!

***

Не стращай меня грозной судьбой
И великою северной скукой.
Нынче празник наш первый с тобой,
И зовут этот празник – разлукой.

Ничего, что не встретим зарю,
Что луна не блуждала над нами,
Я сегодня тебя одарю
Небывалыми в мире дарами:

Отраженьем моим на воде
В час, как речке вечерней не спится,
Взглядом тем, что падучей звезде
Не помогь в небеса возвратиться,

Эхом голоса, что изнемог,
А тогда был и свежий и летний, -
Чтоб ты слышать без трепета мог
Воронья подмосковного сплетни,

Чтобы сырость октябрьского дня
Стала слаще, чем майская нега...
Вспоминай же , мой ангел, меня,
Вспоминай хот до первого снега.

1959