Падна небето. Без гръм. И без трясък.
Сви се просторът до връх на игла.
Бяла ръка я заби във земята.
Малка надежда през нея й вля.
Само че облакът черен е тежък.
Трудно под него се движи кръвта.
Пеещи птици сега не бележат
сляпото утро. Все празни гнезда.
Тупка земята. Набръчкана. Стара.
Още се бори сърцето за дъх.
Как да й вдигна небето? Не става,
слънце щом няма над нейният път.
Инсулт
© Copyright: Милена Йорданова, 2013
Свидетельство о публикации №113030411867
Свидетельство о публикации №113030411867
Рецензии