Иван Вазов - двата бука, перевод
пригърнати нежно, кат либета в жар;
от корен до върха обвили се двата –
столетия пият любовний нектар.
О, буки, казах им, вий тъй сте прекрасни:
сe дружни във радост и в бедствия зли,
гръм, бури не плашат пригръдки ви страстни,
цалувка ви жежка и смърт не дели.
Завидна е вашта любов безконечна,
тя пътника радва, прославя лесът...
Какво я направи тъй вярна и вечна?
Какво запечата съюза ви твърд?
Магия ли страшна, ил брачно венчанье,
ил клетви любовни – кажете да знам?
Презрително буките пазят мълчанье
и още по-силно пригръщат се там.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Я видел в лесу, как обнявшись два бука
Как двое влюблённых их бросило в жар
Переплелись до последнего сука
И попивают любовный нектар.
О буки, - сказал им, - как вы прекрасны
Беды и радости все на двоих
Гром вам не страшен в объятиях страстных
Смерть не преграда для вашей любви.
На зависть чиста она и бесконечна
Путника радуют тени их крон
Кто её сделал верной и вечной
Кто напечатал сей твёрдый закон.
Магия это, а может венчанье
Клятвы любовные – мне не понять
Презрительно буки стоят и в молчаньи
Стараются крепче друг друга обнять
Свидетельство о публикации №113030108724