Иван Вазов - двата бука, перевод

Видях два пригърнати бука в гората,
пригърнати нежно, кат либета в жар;
от корен до върха обвили се двата –
столетия пият любовний нектар.
 
О, буки, казах им, вий тъй сте прекрасни:
сe дружни във радост и в бедствия зли,
гръм, бури не плашат пригръдки ви страстни,
цалувка ви жежка и смърт не дели.
 
Завидна е вашта любов безконечна,
тя пътника радва, прославя лесът...
Какво я направи тъй вярна и вечна?
Какво запечата съюза ви твърд?
 
Магия ли страшна, ил брачно венчанье,
ил клетви любовни – кажете да знам?
Презрително буките пазят мълчанье
и още по-силно пригръщат се там.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Я видел в лесу, как обнявшись два бука
Как двое влюблённых их бросило в жар
Переплелись до последнего сука
И попивают любовный нектар.

О буки, - сказал им, - как вы прекрасны
Беды и радости все на двоих
Гром вам не страшен в объятиях страстных
Смерть не преграда для вашей любви.

На зависть чиста она и бесконечна
Путника радуют тени их крон
Кто её сделал верной и вечной
Кто напечатал сей твёрдый закон.

Магия это, а может венчанье
Клятвы любовные – мне не понять
Презрительно буки стоят и в молчаньи
Стараются крепче друг друга обнять


Рецензии