Дора Габе - портрет, перевод

Старинният портрет от таз стена
ме гледа с свойте ясносини
очи, разлели синя светлина.
На черно кадифе,
върху коприна,
ръцете му са сложени една
на друга.
 
Сънна тишина
връх наговата плът,
тъй близка и далека,
се спусна и лежи
недвижима пет века.

 
Не е ли той в света,
или е само 
видение на чуден свят и сън?
Светът се движи шеметен отвън,
а той ме гледа нямо…
О, поглед, що прониква,
в мойта кръв се влива,
безсмъртен поглед – силата му жива
гори! –
Ела, спаси ме от света,
сложи ръка да сетя топлината
и чистия ти свян
и в твойта чистота
да си стопя душата!
 
               1922 г.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)


Портрет висит старинный на стене
С пронзительными синими глазами
Аж белый свет от взгляда посинел
На чёрном бархате
Увитом нежными шелками
Он руку на другую положил

Нависла тишина
На полотне
Затихло всё на свете
И снизошёл он к нам
Тому как пять столетий.

Не он ли тот
Единственный в миру
Или опять видение и сон?
Несётся мир безумный из окон
А он молчит,
Но взгляд его пронзит
Бессмертный взгляд до самых, до глубин.
Горит!
Приди от мира защити
Дай руку мне – сама я трушу
Я в совести твоей
Небесной чистоты
Свою согрею душу.


Рецензии