Единствен миг...
Между реалното и вечността.
Стоиш със гръб към залата.
Не чуваш бурята на хиляди ръце.
В душата ти е още Тя-
всевечната,всесилната дори и в ада.
Ти кой си?
Неин роб или избранник?
О,не!
Не си ти роб нито избранник.
Ти цял си нейно въплъщение!
А този миг-мигът на прехода...
Обръщаш се.
Мигът отминал е.
Ти пак си тук,
с лице към хората.
Лице,в което се чете умора.
Ти пак човек си,
човек сред хората,
но във очите ти,дълбоко
във отражението на душата ти,
аз виждам Нея -богоравната
и знам:
не си човек сред хората.
Ти винаги оставаш там,
високо в нейните владения,
над хората.
Музика
© Copyright: Снежина Христова, 2013
Свидетельство о публикации №113022605253
Свидетельство о публикации №113022605253
Рецензии