Изгревите на живота

ИЗГРЕВИТЕ НА ЖИВОТА
***
Пак сме тук.
И пак ще бъдем тука.
Изгревът живот, отново гука.
Кръговрат простира
обич жива
и накрая с Господа се слива.
Изгрев кратък.
И горчив и сладък…
Другото
до бялото изтляло,
болката, 
омразата горяла
пепели.
Мигът последен
пука
на душата
живата сполука
и пътува стихнала за вкъщи
и духа за друг живот прегръща.

***
Беше кратко.
Чародейно сладко.
Гонехме се…
С ветрове се смяхме…
Върхове преследвахме…
Деляхме
слънце и луна,
космични ниви…
Звездни
и свободни
и щастливи,
пърхаха душите закачливо.
Мислите избухваха до живо,
ровеха безкрая
до предела,
там от Рая погледи опрели.

***
Избор пак.
Разделяне с простора.
Слънчево изгряване,
умора.
Надежда размножила се
разпука
извор нов.
Събира се в капчука
на живота…
Пролетта се връща.
И сърцето
живата ни къща,
композира пътищата бели
с ритъма на чувствените трели.
И събира като в огледало,
изгрева
на новото начало.