Абсурден свят

                “Някой ден, когато се съмне среднощ...”
                Силвия МИХАЙЛОВА, “Тогава”

                “Noche, que noche nochera...” *
                Федерико Гарсия ЛОРКА

Среднощ разсъмва в моя свят-видение;
по изгрев слънце нощ в нощта нощува,
а пустотата е стълпотворение
на светове, от нищото изплували.

И аз съм там, макар че там ме няма;
преди да съм заспал – се будя в здрача
и стъпвам сам, макар да крачим двама;
и радостта тъжи, смехът ми плаче...

Отивам си, преди да съм пристигнал,
отплавал съм, преди да дойда още;
насън будувам, а не съм и мигнал,
сънувам буден, търся слънце нощем.

Преди да кацна – трябва да отлитам,
преди да тръгна – време е да спирам;
знам отговорите преди да питам...
Нима преди да съм живял – умирам?

Задъхан е покоят ми тревожен,
а поривът ми – окован с вериги.
Пусни ме, свят объркан, невъзможен,
или ме събуди и вече стига!

Омръзна ми надолу да се качвам
и тишината с грохот да е пълна;
да скитам сред тълпи, а сам да крача
под бременни със тътен неми мълнии.

Омръзна ми началото да чакам,
да крача сляп, вика ви да не чувам...
Но все така среднощ разсъмва в мрака
и посред бял ден нощ в нощта нощува.

________

* Noche, que noche nochera – /исп./  – нощ, нощуваща в нощта