Олег Чухонцев В паводок През наводнението

„В ПАВОДОК”
Олег Григорьевич Чухонцев (р. 1938 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПРЕЗ НАВОДНЕНИЕТО

В свежа сутрин, светлик щом заброди
върху ниския дървен обков,
с медна леност камбаната води
безезичния свой благослов.

Зидарията яйчена пада,
гний в настилката всяка дъска,
насред ясен световен порядък
капе в дните ни тази тъга.

Тук, до селското гробище, морен
ще се вгледам към гарванов рат,
към дърветата с голите чвори,
гдето разливи мътни гнездят;

към води, гдето вълчи тревожна
слиза риба от зимния свод,
и към бледата участ нищожна,
въплътила се в моя живот;

ще се вдигна над пустата пустош
с безполезните земни игри
и – внезапна – задъхана същност,
и език, който нямо гори.


Ударения
ПРЕЗ НАВОДНЕНИЕТО

В све́жа су́трин, светли́к штом забро́ди
върху ни́ския дъ́рвен обко́в,
с ме́дна ле́ност камба́ната во́ди
безези́чния сво́й благосло́в.

Зидари́ята я́йчена па́да,
гни́й в насти́лката вся́ка дъска́,
насред я́сен свето́вен поря́дък
ка́пе в дни́те ни та́зи тъга́.

Ту́к, до се́лското гро́биште, мо́рен
ште се вгле́дам към га́рванов ра́т,
към дърве́тата с го́лите чво́ри,
где́то ра́зливи мъ́тни гнездя́т;

към води́, где́то въ́лчи трево́жна
сли́за ри́ба от зи́мния сво́д,
и към бле́дата у́част ништо́жна,
въплъти́ла се в мо́я живо́т;

ште се вди́гна над пу́стата пу́стош
с безполе́зните зе́мни игри́
и – внеза́пна – задъ́хана съ́штност,
и ези́к, ко́йто ня́мо гори́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Олег Чухонцев
В ПАВОДОК

Свежим утром, покуда светает
в деревянном и низком краю,
медный колокол медленно мает
безъязыкую службу свою.

Облупилась яичная кладка,
сгнил настил до последней доски,
Посреди мирового порядка
нет тоскливее здешней тоски.

Здесь, у темной стены, у погоста –
оглянусь на грачиный разбой,
на деревья, поднявшие гнезда
в голых сучьях над мутной водой;

на разлив, где, по-волчьему мучась,
сходит рыба с озимых полей,
и на эту ничтожную участь,
нареченную жизнью моей;

оглянусь на пустырь мирозданья,
подымусь над своей же тщетой,
и – внезапно – займется дыханье,
и – язык обожжет немотой.

               1964 г.




---------------
Руският поет и преводач Олег Григорьевич Чухонцев е роден на 8 март 1938 г. в гр. Павловский Посад. Завършил филологическия факултет при е Московския областен педагогически институт. Работил е в отделите „Поезия” на сп. „Юность” и сп. „Новый мир”. Лауреат е на много литературни награди. Автор е на книгите „Из трех тетрадей” (1976 г.), „Слуховое окно” (1983 г.), „Ветром и пеплом” (1989 г.), „Стихотворения” (1989 г.), „Пробегающий пейзаж” (1997 г.), „Фифиа” (2003 г.), „Из сих пределов” (2005 г.), „Из лирики” (2007 г.), „Из сих пределов” (2008 г.) и „Однофамилец. Городская история” (2008 г.). Живее в Москва.