Димчо Дебелянов - писмо, перевод

С нечути стъпки в тъмен край отмина
денят, донесъл зной и знойна жад,
и свела небесата, нощ пустинна
лей сълзи над притихналия град.

И в тази нощ, на тебе посветена,
под ромона приспивен на дъжда,
заспива печалта ми, озарена
от спомена за твойто първо Да.

(перевод  с болгарского Стафидова В.М.)

Уходит день бесшумными шагами
Оставив жажду летнюю и зной
И небеса у нас над головами
Льют слёзы над притихшею страной.

И эту ночь тебе я посвящаю
Под музыку печальную дождя
Печаль моя светла – я снова вспоминаю
Как в первый раз ты мне сказала – Да.


Рецензии
А первое признание, наверное, никогда не забудется. Красивый перевод! Спасибо. С теплом. Ирина

Ирина Никифорова   26.02.2013 11:35     Заявить о нарушении
Спасибо Ирочка! С высоты прожитых лет мы можем это оценить.
Любви вам и вдохновения.

Доктор Эф   26.02.2013 13:01   Заявить о нарушении