Дамян Дамянов - когато си помисля, че и ти... пере

Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и подир тебе пътните врати
ще се полюшват празни и студени,
и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ше остареят,
а аз ще стана празен кръстопът,
по който само ветрове ще веят,
едно небе ще смазва моя гръб,
в гърдите си ще нося черен камък
и хорските усмивки ще са скръб –
когато си помисля, че те няма...
Когато си помисля... Не, не, не!
Но ти си тук – усещам те във здрача.
Заспивайки на твойте коленe,
ще се насмея и ще се наплача...
Сърцето ми, събрано на юмрук,
полека се отпуска в твойте пръсти...
Да, ти си тук! Усещам, че си тук
по утрото, което пак възкръсва.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Когда на ум приходит, что и ты
Уйдёшь – боюсь и думать я ей Богу
Сожжёшь за нами двери и мосты
И праздную, холодную дорогу.
Окаменеют сразу небеса
И птицы от печали постареют
И не нужны пути и чудеса
Бродяга-ветер пусть меня завеет.
Одно из неб мой смазывает гроб
А в сердце камень может сжить со свету
Зевак улыбки прячутся за скорбь
Когда пойму – тебя со мною нету.
Ужасна мысль – тебя со мною нет!
Ты рядом зря я нервы свои трачу
У ног твоих встречаю я рассвет
Смеюсь, безумный радуюсь и плачу.
Надежно сердце сжато в кулаке
И никуда тебя не отпускает
Ты спишь тихонько на моей руке
И утро моё снова воскресает.