Начала

          “Лампите са различни,
           а светлината е същата.
           Тя идва от другаде...”
                Джалал ал-Дин РУМИ, “Месневие манави” –
                “Поема за същността на всичко съществуващо”

...И от къде долита тя, безкрила?
Къде е истинското й начало?
Къде се ражда тази светла сила –
сребристо-синкава и снежно-бяла,
оранжево-златиста, луннолика,
дете на изгрева, сестра на мрака?...
Как съществува всъщност?
Кой я вика?
Къде – невидимо-блестяща! – чака?

Не само светлината слънцекоса
е другадеродена тайна звездна.
Та кой би отговорил на въпроса
животът връх ли е, или е бездна,
къде е скрито времето безкрайно,
къде душата след смъртта се скита,
какво е вечността – велика тайна
или загадка, в нас самите скрита;
кои са истинските начала извечни
на онова, което ни обгръща –
непознаваемо – и тъй далечно,
различно – и безкрай едно и също?

Въпросите не дават нищо!
Само
подобно облаци пред нощен вятър
за миг откриват светло лунно рамо,
пропускат кратък лъч от светлината –
и пак завиват в дрипите си тъмни
декора на житейската ни драма...
...докато някъде далеч разсъмне.

Ако и утрото не е измама...