Владимир Башев - как късно всички вие ме целувате,

Как късно всички вие ме целувате…
Очите ви мъчително ме търсят,
уголемяват се, лъщят като сълзи,
готови всеки миг да се търкулнат –
               прости, че някога бях лоша,
               не те повярвах
               и не те разбрах…
Простени сте. Целувам ви спокойно.
Отивам си и уличните лампи
по гладките фасади ме рисуват
висок
и неестествено добър.
Но скоро всички сенки
се скъсяват,
потъват в тъмен вход,
изкачват стълби
и се събират във една ръка,
коята тъжно движи своя молив:
Как късно всички вие ме целувате…

( перевод с болгарского Стафидов В.М.)

Как поздно вы меня поцеловали
И ищите мучительно глазами
Они уже наполнились слезами
Ещё б чуть-чуть и слёзы стартовали.
                Прости меня я был дурак
                Не разобрался
                Просто не поверил
Но раз прощён, целую просто так
Я никогда в любви не лицемерил.
На гладкие фасады фонари
Рисуют
Добрый профиль мой высокий
Исчезнут скоро тени до зари
Останется лишь тёмный
Вход глубокий
Куда рекой молитвы
Тяжкие стекали:
Как поздно вы меня поцеловали.