Войнишка майка - Мать солдата

Днес се навършват 140 години от гибелта на ВАСИЛ ЛЕВСКИ, българският герой,  революционер, организатор и вдъхновител на Националното освободително движение в България против турското робство!
ПОКЛОН И ВЕЧНА ПАМЕТ!

ВОЙНИШКА МАЙКА

         На сина ми Йордан
Кълни се, сине,
вярно се кълни!
Аз чувам сякаш
първия ти вик родилен...
Във този въздух свят се закълни
и в името на твоята Родина!

Кълни се, сине,
вярно се кълни!
Аз чувам първата ти дума "мамо"
и сякаш нежно знамето трепти
над силното ти рамо.

Кълни се, сине,
вярно се кълни!
Земята мъжка дума не забравя -
тя помни низък и велик,
а верните прославя.

Тя храни гладните на път,
а жадните пои от извор бистър,
пред смелите издига връх,
страхливците от род отписва.

Кълни се, сине,
вярно се кълни!
И винаги ще имаш вик в гърдите
и нежност за детенце и старик,
и здрава мисъл в бъднините.

На нашата земя са нужни днес
словата клетвени на смели хора.
Кълни се, сине, в майка и във чест
и чуй, вместо земята ти говоря.

Ноември 1983 г.

Солдатская мать
Пeревод: Олга Господинова

Присягу принял ты,
Ты возмужал, сын мой!
В ушах звенит ещ;
Твой крик родильный...
И воздухом святым ты поклянись,
Что будеш смелым ты и сильным!

Присягу принял ты,
Ты возмужал, сын мой!
В ушах еще твой первый лепет „мама”
И у плеча трепещет твоего
Родное наше полковое знамя.

Присягу принял ты,
Ты возмужал, сын мой!
Земля мужицских клятв не забывает,
Всех помнит – с мала до велика,
А верных делу – прославляет.

От голода спасет тех, кто в пути,
От жажды -родниковым элексиром,
А смелых посылая в высь,
Страхливцев отпускает с мирам...
 
Присягу принял ты,
Ты возмужал, сын мой!
И сердце твое будет биться с пылом,
Неся в себе и нежность и любовь
И мудрость настоящего – в едином.

Земле родной сегодня так нужна
святая клятва смелых и отважных.
Во имя матери и чести ты присягнул!
Пусть мать-Земля гордится новым стражем!