Седем църкви градил си във мене,
с седем надписа, седем поличби,
в седем дни вля безкрая от време,
с седем тежки вини ме закичи.
Седем мои небета отключи,
седем птици им вписа в простора,
в седем жалки разстрела се случих,
седем пъти ме върна от гроба.
В седем наши луни ме заключи
и простена в мен седем посоки,
седем рани от мене получи,
седем пропасти с мене прескочи.
Седем пъти на ден те прощавам,
с седем мои сълзи те пречиствам,
седем хищника в мен побеждавам,
в думи седем с любов те орисвам.
Седем болки в мен пусна да скитат
и да чакат за седем повоя,
и въпросите седем ме питат,
след три по седем пак ли съм твоя.
Седем пъти претеглих теглото,
седем пъти отхвърлих раздяла,
в седем грозда ме пи от живота,
в седем кръста целуна ме бяла.
Седем пъти, дори да си тръгна,
в седем пак ще се върна към тебе,
с седем капки отрова ще млъкна,
този свят щом от мен те отнеме.
В седем куплета с любов неизтляла
© Copyright: Иванова Женя, 2013
Свидетельство о публикации №113021901033
Свидетельство о публикации №113021901033
Рецензии