Атанас Далчев - смърт, перевод

Гори във пладнята просторът,
немеят листите от зной.
Прозорецът стои разтворен,
а в стаята умира той.

Какво ли вижда? Той сънува
поляни, сенки, дървеса
и струва му се, че дочува
на свойте спомени гласа.

Във този миг една латерна,
запяла под едно дърво,
от прага на нощта безмерна
го връща в светлия живот.
Каква ръждива сянка има
под слънчевия лъч димът!
Гори денят неумолимо,
червените стрехи горят.

Но сънищата му не спират
да го зоват и мамят пак
и сякаш извори извират
из свирещия стар сандък.

Латерната звучи безгрижно
в натегналия огнен зной.
Лежи студен и неподвижен
и вече я не чува той.

               1935 г.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Обед, жара на солнцепёке
Устали клёны подгорать
Открыта дверь, открыты окна
Здесь кто-то будет умирать.

Что видит он? наверно снятся
Поля, равнины и леса
И память может оказаться
Услышит чьи-то голоса

И в этот миг одна шарманка
В саду под грушей запоёт
Судьба отступит интриганка
И силы жизнь ему вернёт.

Но сколько ржавчины у тени
Под солнца огненным лучом
Никто ничем их не заменит
Ни калачом, ни сургучом.

Но сон его не оставляет
Зовёт куда-то и зовёт
И кто-то звуки извлекает
Шарманка старая поёт

И льётся звук непостижимый
Уже проник он на балкон
Лежит холодный, недвижимый
Его, увы, не слышит он.


Рецензии