Иван Суриков Рябина Офика

„РЯБИНА”
Иван Захарович Суриков (1841-1880 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ОФИКА

„Шумно клонки свеждаш,
ти, офика тънка,
но защо поглеждаш
през стобора вънка?”

„На ветреца всичко
споделих злощастна,
че съвсем самичка
в таз градина расна.

Тъжно съм сираче
и от стръкче страдам,
люшкам се и плача,
тегли ме ограда.

Там, в поле прекрасно
до река дълбока
волно е израснал
клонест дъб високо.

Как желая щуро
при дъба да бъда,
в самота и в бури
да не се огъвам.

Клонки да притисна
в клоните му крепки,
с неговите листи
ден и нощ да шепнем.

Не, офика няма
до дъба да кротне!
Знам, ще си остана
в самота сиротна.”


Ударения
ОФИКА

„Шу́мно кло́нки све́ждаш,
ти́, офи́ка тъ́нка,
но зашто́ погле́ждаш
през стобо́ра въ́нка?”

„На ветре́ца вси́чко
сподели́х злошта́стна,
че съвсе́м сами́чка
в та́з гради́на ра́сна.

Тъ́жно съм сира́че
и от стръ́кче стра́дам,
лю́шкам се и пла́ча,
те́гли ме огра́да.

Та́м, в поле́ прекра́сно
до река́ дълбо́ка
во́лно е изра́снал
кло́нест дъ́б висо́ко.

Ка́к жела́я шту́ро
при дъба́ да бъ́да,
в самота́ и в бу́ри
да не се́ огъ́вам.

Кло́нки да прити́сна
в кло́ните му кре́пки,
с не́говите ли́сти
де́н и но́шт да ше́пнем.

Не́, офи́ка ня́ма
до дъба́ да кро́тне!
Зна́м, ште си оста́на
в самота́ сиро́тна.”

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Иван Суриков
РЯБИНА

„Что шумишь, качаясь,
Тонкая рябина,
Низко наклоняясь
Головою к тыну?” –

„С ветром речь веду я
О своей невзгоде,
Что одна расту я
В этом огороде.

Грустно, сиротинка,
Я стою, качаюсь,
Что к земле былинка,
К тыну нагибаюсь.

Там, за тыном, в поле,
Над рекой глубокой,
На просторе, в воле,
Дуб растёт высокий.

Как бы я желала
К дубу перебраться;
Я б тогда не стала
Гнуться и качаться.

Близко бы ветвями
Я к нему прижалась
И с его листами
День и ночь шепталась.

Нет, нельзя рябинке
К дубу перебраться!
Знать, мне, сиротинке,
Век одной качаться”.

               1864 г.




---------------
Руският поет Иван Захарович Суриков е роден на 25 март/6 април 1841 г. в с. Новоселово, Ярославска губерния. Представител е на т.нар. селско направление в руската литература. Първата му публикация на стихове е в сп. „Развлечение” през 1860 г., през следващите години публикува в изданията „Воскресный досуг”, „Иллюстрированная газета”, „Дело”, „Отечественные записки”, „Семья и школа”, „Воспитание и обучение”. Работил е като писар, полиграфист и търговец. Първата му стихосбирка излиза през 1871 г., след което става член на Обществото на любителите на руската словесност; през 1875 и 1877 г. издава още две поетични книги. Сред добилите голяма популярност творби на поета са „Нужда” (1864 г.), „Тихо тощая лошадка” (1864 г.), „У могилы матери” (1865 г.), „Осень… Дождик ведром” (1866 г.), „Безработный” (1871 г.), „Горе” (1872 г.), „В остроге” (1875 г.), „Покойник” (1875 г.), „Доля бедняка” (1875 г.), „Умирающая швейка” (1875 г.) и др. Умира в бедност на 24 април/6 май 1880 г. в Москва.