там някъде живее юли...

Там някъде-
до мене. И до теб…
отвъд зелената мъгла
на мрака,
нощува юли.
Сам.
Като очакване.
Забравен.
Или забранен-
под купчината думи
за сбогуване.
Под стъпките, оставени
от някакъв…
от някой в нас –
живее юли.


Там…
Някъде –
до мен и теб,
където са пътеките от минало,
аз раната зарових
като ден.
От който никой
в другия
не е пристигал.

Там.
Някъде.
Забравил есента.
В брега.
От сребърното копче на луната.
Отвъд зелената мъгла…
сънува юли. Своето лято.
- - - - -
Прибоят е развързан вик.
От тялото на нощния удавен.
С осъмнали по вятъра звезди
живее юли.
В други двама…

п.п.

Ще те срещам…понякога.
В зимен път. Във листо от забравена есен.
Ще ми бъдеш и вятър. И сън.
Скрил от другите нашата песен.

Ще откривам в дъха на липа
колко нежни са твоите устни.
Всяка утрин ще пали. С нощта.
Самотата на моите чувства.

А зад нас ще играят деца.
С парцаливата дреха на вятъра.
И в очите им, вместо дъга,
ще наднича събудено
Лятото…