Времена и нрави

         “Предателствата – малки и големи –
          са нещо редно в град Ерусалим!”
                Сергей ЛИТВИНЕНКО, “В град Ерусалим”


О, време на предателства и злоба...

Един презрян и недостоен мъж
под бледата луна в среднощна доба
целунал своя Господ Бог веднъж.

И го предал с целувката!
На кръста
бил разпнат божият достоен син,
а мерзкият предател кършел пръсти
и си надянал клупа сам.
Амин!

Но времената, казват, се меняли
и в наши дни Ерусалим бил свят.
И аз бих вярвал в притчи, но едва ли
промени са възможни в този свят.

Защото снощи ме целуна в мрака
не оня Юда, а приятел пръв,
а после с група сенки ме причака,
и се прибрах обран, пребит и в кръв.

Защото влача своя кръст, защото
Пилат е жив и още съди тук,
и утре ще ме разпне на Голгота...
Е, ако не Пилат, то негов внук.

А аз научих истина такава:
не се целувай с чужд, с другар и с брат!
Онези дни на злоба продължават.
Ерусалим е целият ни свят.