Атанас Далчев - прозорец, перевод

Ето нашето зимно стъкло.
То не е, то не е сякаш същото:
няма вече ни пътя, ни къщите:
само бяла гора от сребро.
 
И през нея минават прегърнати
мойто братче и мойта сестра.
В посребрената бяла гора
накъде ли самички са тръгнали?
 
Те вървят върху сребърен път
и под мрежа от сребърни клони,
посребрени листа се отронват,
дъждове от листа ги валят.

Мойто братче и мойта сестра
преминават без страх под дърветата:
няма вълци, нито има ветър
в тази сребърна бяла гора.
 
Там е само вълшебната птица
с лъчезарните златни пера;
мойто братче и мойта сестра
нея търсят от цяла седмица.
 
Чак на седмия ден призори
ето тя затрептява, изгрява
и във миг се запалва гората
от горящите нейни пера.
 
Дървесата възпламват, искрят
и на капки сребро се разтапят.
И отново изникват къщята
и изплува познатият път.
 
               1925 г.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Наше в зимних узорах стекло
И сюжеты на нём нереальны
Всё исчезло - причины банальны
И леса замело серебром

И обнявшись идут за селом
Мои младшие брат и сестричка
Под  деревьев в снегу перекличку
Ну куда вас мальцов понесло.

Их дорога лежит в серебре
И колышутся белые ветви
И срывает серебряный ветер
Все остатки листвы в декабре.

Но без страха идут брат с сестрой
Неразумные малые дети
Волка нет здесь - имеется ветер
И деревья в снегу и покой.

И волшебная птица живёт
В блеске перья её золотые
Брат с сестрой долго ищут её
Только поиски были пустые.

Но пришёл  этот радостный день
И блеснула жар-птица крылами
И понесся огонь над лесами
Робко дикую тронул сирень

Всё пылает вокруг и искрит
Серебро мироздание плавит
И исчезнуть дороги заставит
И над миром зима воспарит.