Глеб Горбовский Бесы Бесове

„БЕСЫ”
Глеб Яковлевич Горбовский (1931-2019 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


БЕСОВЕ

Земята ровеха с живот несретен.
В пиянска дрямка зиме бяха там.
...Закупен бе домът от ингушети,
а може би пък кюрди са били, не знам.
Бе този дом като плашило в къра!
За селяните плод бе непознат,
като врабци страняха: наши хора,
но все пак чужди – от незнаен свят...
Пристигаха по съботите разни –
на мерцедеси, с плюскане-ламя –
огньове палеха. С шашлици мазни
опушваха горката ни земя!
Те смееха се пламенно, дивашки –
тресяха се съседни домове.
И разпечатваха пари от пачки
с нечели книги плоски умове!
Верижки златни хвърляха в реката
с командата: По дъното пълзи!
И лазят, сякаш търсят непроляти
младежите и старците сълзи!
Със снегорини сред гората бяха,
завърнаха се – сякаш от война!
Еленови глави сред тях висяха –
с очи, препълнени със смъртна тишина...
След туй ги мерцедесите отнасят,
че златният телец ги пак зове!
И като под венчило баба Глаша
изправя гръб и шепне: „Бесове!”

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Глеб Горбовский
БЕСЫ

Копали землю, хлопали ушами…
Зимой дремали праздно и хмельно.
…Порожний дом откуплен ингушами,
а может, курдами. Не всё ль теперь равно?..
Был этот дом как пугало на пашне!
Крестьяне этот дом, как воробьи,
сторонкой облетали: хоть и наши,
но всё ж-таки – чужие, не свои…
Они всегда являлись по субботам –
на „мерседесах”, со своей жратвой –
и жгли костры. И шашлыки – до рвоты –
коптили на земле полуживой!..
Они смеялись пламенно и смачно –
от них тряслись соседние дома.
И денег распечатывали пачки,
как будто книг нечитаных тома!
Они с себя цепочки золотые
срывали и бросали в воду: лезь!
И лезли старики и молодые,
холодный Волхов истоптавши весь!..
…На снегоходах в тёмный лес влезали,
а возвращались гордо – как с войны!
И головы лосиные свисали –
с глазами, полными смертельной тишины…
Потом их уносили „мерседесы” –
туда, где им светил златой телец!
И причитала бабка Глаша: „Бесы!..”
И распрямившись, шла, как под венец.




---------------
Руският поет, писател и драматург Глеб Горбовски (Глеб Яковлевич Горбовский) е роден на 4 октомври 1931 г. в гр. Ленинград. Член е на Съюза на писателите на СССР от 1963 г., член е на Руския ПЕН-клуб от 1996 г., академик е в Академията по руска словесност от 1996 г. Член е на редколегиите на сп. „Аврора” (от 1977 г.) и в. „Литератор” (от 1991 г.). Носител е на много литературни награди и национални отличия. Автор е на стихосбирките „Поиски тепла” (1960 г.), „Спасибо, земля” (1964 г.), „Кто на чём едет” (1965 г.), „Косые сучья” (1966 г.), „Тишина” (1968 г.), „Новое лето” (1971 г.), „Разные истории” (1972 г.), „Возвращение в дом” (1974 г.), „Долина” (1975 г.), „Монолог” (1977 г.), „Видения на холмах” (1977 г.), „Крепость” (1979 г.), „Явь” (1981 г.), „Черты лица” (1982 г.), „Заветное слово” (1985 г.), „Отражение” (1986 г.), „Плач за окном” (1989 г.), „Сорокоуст” (1991 г.), „Сижу на нарах…” (1992 г.), „Грешные песни” (1995 г.), „Флейта в бурьяне” (1996 г.), „Сгоревшие крылья” (1996 г.), „Окаяннная головушка” (1999 г.), „Распутица” (2000 г.); на книгите с проза „Ветка шиповника” (1974 г.), „Вокзал” (1980 г.), „Первые проталины” (1984 г.), „Под музыку дождя” (1984 г.), „Звонок на рассвете” (1985 г.), „Свирель на ветру” (1987 г.), „Шествие” (1989 г.), „Остывшие следы. Записки литератора” (1991 г.), „Апостолы трезвости. Исповедь алкоголика” (1994 г.) и др. Умира на 26 февруари 2019 г. в Санкт Петербург.