Атанас Далчев - на един приятел, перевод

Ти, казваш, купил си една от тия къщи,
напуснати от жителите им на село,
и отсега ще можеш да твориш спокойно,
далече от града и суетите градски.

Учудвам се, приятелю, на твойта грешка:
ти с твойта съвест там покой не ще намериш,
обезлюдените места са неспокойни,
със призраци е пълна всяка стара къща.

Припуквали, разправяш, дървените стълби,
припукват не от дървояди, а от стъпки,
и туй, що мислиш вой на вятъра в комина,
е плач отчаян от души осиротели.

И скоро в някоя от твойте дълги нощи,
предчувствувам, ти ще ги видиш как се връщат
през двора опустял под месечина пълна
в заграбената им от тебе родна къща.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Ты говоришь, купил в селе домишко
Заброшенный,  как многие другие
Теперь спокойно в нём творишь и пишешь
Не беспокоят шумы городские.

Твоим словам я очень удивляюсь
Ты не найдёшь нигде душе покоя
В таких домах и призраки являлись
И на безлюдность уповать не стоит.

Скрипят полы, не черви в том повинны
Твои шаги в прихожей опустелой
Ты думал ветер прячется в камине
А  это плач души осиротелой.

Я предреку, что скоро длинной ночью
Узришь хозяев - мир их испохабил
Придут домой и скажут, между прочим,
Что ты их всех бессовестно ограбил.