Атанас Далчев - ДЪЖД, перевод

Някой с шепи пшенични зърна хвърля шумно на покрива,
изгладнели петли се нахвърлят и лудо кълват:
по мъхнатите криви стрехи и по тъмните дворове
бие шумно и трака, разсипан във мрака, дъждът.
 
Падат тежки зърна и поникват от тях дълги класове
от земята дори до високото сиво небе
и сред тях като дяволски гибелни гъби израстват
много черни чадъри над локви от мръсна вода.
 
Цяла нощ трака лудо разсипан дъждът по стрехите
и кълват цяла нощ тези зли ненаситни петли,
а на утрото ето го слънцето пак пред вратите ни
като жълт и голям с изкълвани зърна слънчоглед

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Кто-то горсть возьмёт пшеницы шумно бросит на подворье
Петухи оголодали, как безумцы их клюют
По кривым и старым крышам, по высоким косогорам
Льют дожди во мраке тёмном и по ставням бьют и бьют.

Зёрна в землю упадают - прорастёт их колос длинный
Он поднимется высокий и достанет до небес
Среди них и гриб восстанет, с виду как бы и невинный
Но его поверьте, люди, навсегда попутал бес

Дождь всю ночь стучал по крышам, без умОлку барабанил
И его клевала стая ненасытных чудаков
Но подсолнух утром ранним вырос перед воротами
Но без зёрен – исклевала стая глупых петухов.