Атанас Далчев вечер
зад покривите като тях червена
догаря нейде вечерта на запад.
И вперил поглед в нея, аз си спомням.
Тя в този час гори и над Неапол.
На зданията най-горните прозорци,
запалени от нея, ярко греят.
Светлее цял Неаполитански залив.
Като трева, полюшната от вятър,
зелените вълни се носят кротко
и в шумното задимено пристанище,
тъй както стадо привечер, мучат
и тежко се завръщат параходи.
Стоят на кея хора в пъстри дрехи
и с благослов изпращат този ден,
тъй пълно изживян и тъй безгрижен,
но мене там сега ме няма вече.
Тя в този час гори и над Париж.
Затварят Люксембургската градина.
Една тръба звучи призивно, страстно
и сякаш призован от нея, мракът
над белите алеи слиза леко.
Тълпа деца вървят подир стражаря
и слушат във прехлас и нежна радост
възторжената песен на медта
и всякое от тях желай да бъде
по-близо до чудесния тръбач.
От портите, разтворени широко,
излизат хора весели и шумни –
но мен сред тях сега ме няма вече.
Защо не можем наведнъж да бъдем
и тук, и там – навсякъде, където
могъщо и безкрайно бий животът?
Ний непрестанно мрем и бавно чезнем
веднъж от туй место, подир от друго,
докле изчезнем най-подир съвсем.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Брожу один по улицам степенно
Пылают крыши красные домов
И догорает вечер совершенно
И я среди пожаров и дымов
А вечер опустился на Неаполь
Закат коснулся верхних этажей
И отблеск окон красочно и ярко
Горит залив в плену у миражей.
И как траву волну колышет ветер
Зелёную и кроткую волну
Как стадо гонит их домой под вечер
И корабли обратно повернут.
Пестрят на пристани одежды человеков
Весёлые отцы и ребятня
День полон был надежды и успехов
Но жалко нет сегодня в нём меня.
А вечер опустился над Парижем
Закроют скоро Люксембургский сад
Звучит труба и воздух неподвижен
И прямиком на белые аллеи
Спустилась ночь и тысячи цикад.
Толпа детей идёт, ведёт их сторож
И я момент такой не исключу
Один герой сейчас у них в фаворе
Хотят они быть ближе к трубачу.
Ещё ворота широко раскрыты
И человек надеждою согрет
Идёт весёлый, шумный и открытый
Но среди них меня сегодня нет.
Ах, почему мы с вами быть не можем
И тут и там, где жизнь во всю, кипит
Ах, почему наш век так быстро прожит
Никто от смерти нас не защитит
И нет нам места ближе и дороже
Чем там, где жизнь нас с миром разлучит.
Свидетельство о публикации №113021402992