Генка Богданова, Пиша ви с пера... перевод

Пиша ви с пера от лястовици бели,
с гълъби ви пращам своите послания.
Приятели,  не сте ли зажаднели
за обич, за мечти и за  желания.

Недейте се отказва от мечтите,
угрижени от толкова проблеми!
В мечтите ни човешкото е скрито,
животът няма да ни го отнеме.

Сърцата си, ви моля, разтворете!
Вземете топлината, в тях събрана,
и  жаждата човешка утолете!
Тъй  много малко доброта остана.

Търсете, хора,  лястовици бели!
Аз зная, зная, че и днес ги има!
Дори далече да са отлетели,
повярвайте, ще свърши тази зима!

И щом гнездата им са още тука,
прикътани в гърдите ни човешки,
след вихъра от гняв и сива скука,
през океан от страсти и от грешки,

при нас ще се завърнат като пролет.
В сърцата си добри ще ги открием,
че там ще свърши дългият им полет.
Аз вярвам, хора!  Вярвайте и вие!

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Пишу пером вам ласточкиным белым
Не дождутся голуби посланий
На любовь, друзья, мы оскудели
Мало в нас  фантазий и желаний.

Не прощайтесь никогда с мечтами
Плюньте на извечные проблемы
В них есть нечто между суетами
Что никто на свете не отнимет.

Вы откройте сердце, Богу помолитесь
Верю в нас душа  не остывала
Добротою жажду утолите
Нам её всё время не хватало.

Ласточек ищите люди белых
Знаю - они есть ещё на свете
Ненадолго,  правда,  отлетели
Но весной вы сможете их встретить

С прошлых лет ещё остались гнёзда
Ждут к себе их люди-человеки
Через скуку, через ветер грозный
Через океаны, через реки.

Вы весной опять к нам прилетите
Как бы ни был путь до дома труден
Верю, что вы этого хотите
И надеюсь в это верят люди.