Михаил Лермонтов - Нет, не тебя так пылко я люблю
Марии Шандурковой
***
Не теб обичам пламенно, о не,
не е за мене красотата твоя:
обичам в теб страданието мое,
на младостта погубения ден.
Когато дълго взирам се във теб,
с очите си в очите ти да вникна:
аз тайнствено сърцето си извиквам
и в разговор със него съм зает.
Говоря с теб от юношески дни,
чертите търся в образа нетленен,
живот във устните, отдавна неми,
в очите плам от гаснещи очи.
1841
***
Не тЕб обИчам плАменно, о нЕ,
не Е за мЕне красотАта твОя:
обИчам в тЕб страдАнието мОе,
на младосттА погУбения дЕн.
КогАто дЪлго взИрам се във тЕб,
с очИте си в очИте ти да внИкна:
аз тАйнствено сърцЕто си извИквам
и в рАзговор със нЕго съм заЕт.
ГовОря с тЕб от Юношески днИ,
чертИте тЪрся в Образа нетлЕнен,
живОт във Устните, отдАвна нЕми,
в очИте плАм от гАснещи очИ.
***
Нет, не тебя так пылко я люблю,
Не для меня красы твоей блистанье:
Люблю в тебе я прошлое страданье
И молодость погибшую мою.
Когда порой я на тебя смотрю,
В твои глаза вникая долгим взором:
Таинственным я занят разговором,
Но не с тобой я сердцем говорю.
Я говорю с подругой юных дней,
В твоих чертах ищу черты другие,
В устах живых уста давно немые,
В глазах огонь угаснувших очей.
1841
Свидетельство о публикации №113020705527