Олег Чухонцев Осенины Озарения

„ОСЕНИНЫ”
Олег Григорьевич Чухонцев (р. 1938 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ОЗАРЕНИЯ

Тъй погледът лети, тъй лекичко се диша,
че сякаш ей сега листът ще се напише.

С какво? Ела кажи! За безутешна гледка –
скворците търсят юг в отворената клетка?

Или за туй как гръм в покрайнините скита
и листопад кръжи, и младостта отлита?

Какво ще кажеш? Как? Не можеш в грях безумен
таз тишина да спреш! Аз няма – нито с дума!

Ще гледам дълго, знам, отлитащото ято
и сякаш сам напускам този свят крилато.

Ще изтърва перо, сърцето ми ще свети
и мигом ще съм там – над свойта участ клета.

Живях. Заминах. Днес от мен и помен няма.
Облита мойта сянка равнина голяма.

Така високо съм, това не е ли чудо –
към вас оттук с усмивка погледи да будя?


Ударения
ОЗАРЕНИЯ

Тъй по́гледът лети́, тъй ле́кичко се ди́ша,
че ся́каш е́й сега́ листъ́т ште се напи́ше.

С какво́? Ела́ кажи́! За безуте́шна гле́дка –
скворци́те тъ́рсят ю́г в отво́рената кле́тка?

Или́ за ту́й как гръ́м в покрайнини́те ски́та
и листопа́д кръжи́, и младостта́ отли́та?

Какво́ ште ка́жеш? Ка́к? Не мо́жеш в гря́х безу́мен
таз тишина́ да спре́ш! Аз ня́ма – ни́то с ду́ма!

Ште гле́дам дъ́лго, зна́м, отли́таштото я́то
и ся́каш са́м напу́скам то́зи свя́т крила́то.

Ште изтърва́ перо́, сърце́то ми ште све́ти
и ми́гом ште съм та́м – над сво́йта у́част кле́та.

Живя́х. Зами́нах. Дне́с от ме́н и по́мен ня́ма.
Обли́та мо́йта ся́нка равнина́ голя́ма.

Така́ висо́ко съм, това́ не е́ ли чу́до –
към ва́с отту́к с усми́вка по́гледи да бу́дя?

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Олег Чухонцев
ОСЕНИНЫ

Так дышится легко, так далеко глядится,
что кажется, вот-вот напишется страница.

О чем? Поди скажи! О том, как безутешно
повернута на юг открытая скворешня?

Или о том, как гром окраинами бродит,
и листопад идет, и молодость проходит?

Что скажешь? Как поймешь? Возьмешь ли грех на душу
нарушить тишину? И словом не нарушу!

Лишь длинно погляжу на снявшуюся стаю,
как будто этот мир и сам я покидаю.

И оброню перо, и сердцем просветлею,
и разом подымусь над участью своею.

Я жил. И я ушел. И нет меня в помине.
И тень моя скользит неслышно по равнине.

И так мне высоко, что это ли не чудо –
оборотясь – глядеть с улыбкою оттуда?




---------------
Руският поет и преводач Олег Григорьевич Чухонцев е роден на 8 март 1938 г. в гр. Павловский Посад. Завършил филологическия факултет при е Московския областен педагогически институт. Работил е в отделите „Поезия” на сп. „Юность” и сп. „Новый мир”. Лауреат е на много литературни награди. Автор е на книгите „Из трех тетрадей” (1976 г.), „Слуховое окно” (1983 г.), „Ветром и пеплом” (1989 г.), „Стихотворения” (1989 г.), „Пробегающий пейзаж” (1997 г.), „Фифиа” (2003 г.), „Из сих пределов” (2005 г.), „Из лирики” (2007 г.), „Из сих пределов” (2008 г.) и „Однофамилец. Городская история” (2008 г.). Живее в Москва.