Павел Антокольский Заключение

„ЗАКЛЮЧЕНИЕ”
Павел Григорьевич Антокольский (1896-1978 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Не жали, не тъжи, моя старост,
че те в роб младостта ми превърна.
Нищо твое за теб не остана,
нищо твое при теб се не върна.

Не жали, не скърби, не тъгувай,
чудодеен развой не очаквай,
но не знай отчаяние – плуват
в таз трагедия няколко акта.

Точно пет. Само пет! Шекспир сбира
за финал вечността и жените:
ще прониже човека рапира,
но убитият е победител.

Само тази победа остана.
Само тази надежда живее.
За далечен път старост се стяга.
Младостта продължава след нея.


Ударения
ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Не жали́, не тъжи́, мо́я ста́рост,
че те в ро́б младостта́ ми превъ́рна.
Ни́што тво́е за те́б не оста́на,
ни́што тво́е при те́б се не въ́рна.

Не жали́, не скърби́, не тъгу́вай,
чудоде́ен разво́й не оча́квай,
но не зна́й отчая́ние – плу́ват
в та́з траге́дия ня́колко а́кта.

То́чно пе́т. Са́мо пе́т! Ше́кспир сби́ра
за фина́л вечността́ и жени́те:
ште прони́же чове́ка рапи́ра,
но уби́тият е победи́тел.

Са́мо та́зи побе́да оста́на.
Са́мо та́зи наде́жда живе́е.
За дале́чен път ста́рост се стя́га.
Младостта́ продължа́ва след не́я.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Павел Антокольский
ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Не жалей, не грусти, моя старость,
Что не слышит тебя моя юность.
Ничего у тебя не осталось,
И ничто для тебя не вернулось.

Не грусти, не жалей, не печалься,
На особый исход не надейся.
Но смотри – под конец не отчайся,
Если мало в трагедии действий.

Ровно пять. Только пять! У Шекспира
Ради вечности и ради женщин
Человека пронзает рапира,
Но погибший – победой увенчан.

Только эта победа осталась.
Только эта надежда вернулась.
В дальний путь снаряжается старость.
Вслед за ней продолжается юность.

               1964 г.




---------------
Руският поет, преводач и публицист Павел Антоколски (Павел Григорьевич Антокольский) е роден на 19 юни/1 юли 1896 г. в Санкт Петербург. Учил е в юридическия факултет на Московския държавен университет. Първите публикации на негови стихове са от 1918 г., първата му стихосбирка е издадена през 1922 г. Работил е като театрален режисьор (1919-1934 г.), през Великата отечествена война е ръководил фронтови театър, а през 1945 г. е режисьор в Томския областен драматичен театър. Превеждал е творчеството на френски, български, грузински и азербайджански поети. Сред най-известните му творби са поемите „Сын” (1943 г.) и „В переулке за Арбатом” (1954 г.), цикълът със стихотворения и поеми от 1958 г.; автор е на стихосбирките „Мастерская” (1958 г.), „Сила Вьетнама. Путевой журнал” (1960 г.), „Высокое напряжение” (1962 г.), „Четвёртое измерение” (1964 г.), „Повесть временных лет” (1967 г.), „О Пушкине” (1969 г.), „Конец века” (1977 г.), книгите с публицистика „Пути поэтов” (1965 г.), „Сказки времени” (1971 г.), „Время” (1973 г.), „Путевой журнал писателя” (1976 г.) и др. Умира на 9 октомври 1978 г., погребан е на Востряковското гробище в Москва.