На пазара

Оплакваш се, че днес не те разбират,
оплакваш се, че днес не те ценят;
с Хораций имате еднаква лира,
но мъртъв е Гай Цилний Меценат*.

А времената стават все по-тежки,
все по-оскъден – трудният ни ден...
Не ми досаждаш, брате мой, човешко е –
кому да кажеш, ако не на мен?

Познавам те от толкова години
– таланта, опита, ума ти знам –
но срещу ум не дават в магазина
ни пресен хляб, ни кучешки салам.

Понякога е тъй – умът ни пречи:
когато се купува лук и боб
не се отива на пазар, човече,
с кюлчета злато в скъсания джоб.

А днес животът е пазар окаян,
там дребните монети се ценят.
Разбирам, че си гладен и отчаян,
но мъртъв е Гай Цилний Меценат.

Сега да пишеш стихове е също,
като от щанд сред шумния площад
на хора без коричка хляб във къщи
ти да продаваш млечен шоколад.

Мълчи без струни звънката ти лира
сред грубия, жесток и грозен свят.
Работиш като клоун на панаира
и е отдавна мъртъв Меценат.


------------

*Гай Цилний Меценат - доверен приятел и политически съветник на император Октавиан Август. Патрон на т.н. нова генерация от „Августовски поети“. Името му е пословично за богат покровител на изкуствата. Помага на Вергилий да си върне загубено имение, подарява на Хораций свое имение, за да му осигури доходи.