Изкъпи ме, море –
всяка утрин
в синьото си тяло.
Всяка нощ-
в пътеката сребриста
на луната.
Аз съм само
песъчинка време
в края на сънят ти топъл.
Или дъх
от жадните смокини.
На разсъмване.
В Созопол.
Изкъпи ме, море…
Там, където
всяко утро
в мен
пазачът на детство
закусва с лятото,
намазал филия
от вечерния залез.
А нощем,
лодките сякаш са многоточия.
И белеят в окото
сребристо на залива…
Ще се върна при Нея,
море.
Ще се връщам…
С меки пясъчни стъпки
от дъжд.
Ще прегръща с вълните ти
есента по лицето и
закъснелия вечерен мъж…
молитва към морето
© Copyright: Пламен Парнарев, 2013
Свидетельство о публикации №113020404192
Свидетельство о публикации №113020404192
Рецензии