Повторение

Вагоните се люшкат на стрелките,
препуска влакът,
релсите звънтят,
железните мостове над реките
изрядко оглушително кънтят;

препуска влакът,
свири,
профучава
през нашите души, през този свят –
и вчерашният ден назад остава,
остава изживяното назад.

Перон, часовник, неизвестна гара.
Тук някой слиза,
там се качва друг.
Стрелочник, флаг – и всичко се повтаря
– изчезва “там”,
пристига друго “тук”.

Светът пътува.
Монотонно тракат
невидимите колела под нас.
Пътуват всички,
всички сме във влака –
до гарата на сетния ни час.

И пак семафор, пак часовник кръгъл,
на ъгъла – бюфет – перонен щрих.

Та той не беше ли на оня ъгъл,
където аз във влака се качих?

Нима е винаги едно и също,
в затворен кръг ли вечно се въртим –
перон,
чакалня,
стар стрелочник смръщен,
опушен надпис сред кълбета дим?

Навярно е.
Но не съвсем, изглежда.
Перон, чакалня – всички се повтаря
и все пак има някаква надежда –
пристига влакът.
                Но на друга гара.