Александър вутимски - еднообразен пейзаж, перевод

Мъглите слизат. Вечерта шуми.
И ветровете тръгват със дъжда.
Развеяните пътища отлитат
към дъното на тъмния простор.
Тогава,
под старите, замислени дървета
минават уморените кози
и кроткото козарче в здрача свири
под плясъка безкраен на дъжда.

То гледа дълго стихналите къщи
и здрача, и развеяните пътища.
Мъглата пада бавно над очите му.
Дърветата са тъжни и сами...
И старите кози вървят безкрайно...
И кроткото козарче в здрача слуша
самотни стъпки, ветрове, въздишки –
и тихо се усмихва и мълчи...

Дъждът шуми… Козарчето пътува
със къщите и мирните кози
към тъмните, мъгливи хоризонти.

(перевод с болшгарского Стафидова В.М.)

Туман на шумный вечер опустился
А дождь и ветер вызвали фурор
Весь мир исчез, затих и растворился
Всё поглотил космический простор.
Стоят
Задумчиво столетние  деревья
И стадо коз под ними шествует с трудом
И пастушок старается на флейте
И в пляс пустилась музыка с дождём

Он смотрит долго в тёмные жилища
И в непролазные размокшие пути
Не темнота в глазах, а темнотища
Не зря и клён у дома загрустил.
А козы прибывают бесконечно
И внемлет миру кротко пастушок
Чужим шагам и ветерку на речке
Ему придёт, наверное, стишок.

Шумят дожди, но гонит он отару,
Лишь колокольцев слышен перезвон,
Куда-то вдаль за самый горизонт.


Рецензии