Пътят

          “Пътят е за предпочитане
           пред страноприемницата...”
                Дон КИХОТ

Отдавна е запалена камината,
жарта в окото й горещо тлее
и пръска алени искри във виното.
А вън е зима.
Леден вятър вее.
Отдавна е докрай дояден залъкът
и костите оглозгани белеят.
По пътя вън препускат зимни хали –
навън е зима,
леден вятър вее.

Умората тежи върху клепачите
и мракът в тъмните ъгли гъстее –
на пътя вън виелиците плачат,
навън е зима,
леден вятър вее.
А този път към Никъде извива
и никой зад завоите не чака...
Пред всяка кръчма спирам мълчаливо,
когато просне черни дрипи мракът.

Лъжовни са жарта и топлината
в камината, и виното пред нея,
лъжовни сенки скитат по стената...
Но вън е зима,
леден вятър вее.
И имам нужда от огнец и вино,
и хляб за мен, и кост за песа верен,
и покрив, и постеля, и дружина...
Защото вън е зима, мракът – черен.

От тая топлина ще ми е хладно
и като жлъчка виното – горчиво,
след залъка и след костта – по-гладни
ще легнем и нощта ще ни завива.
Привикнах вече.
Вън снегът се стеле
под лунния фенер, студен и мътен.
Но зная, че и в топлата постеля
до изгрев – буден! – ще сънувам Пътя...